Случвало ли ви се е да погледнете нагоре към небето и да се запитате къде всъщност е нашето място в открития космос? Удивлявали ли сте се при вида на падаща звезда? Изглежда ли ви странно, че най-силно светещата звезда на небосклона е всъщност планетата Венера?
Слънчевата система и Млечния път са необятни и крият такива изненади, че човек действително може да почувства, че не знае почти нищо за загадките, които се крият измежду планетите и системите в галактиката. Ако някога сте се питали колко всъщност е голяма Слънчевата система и коя е най-близката до нея галактика, вероятни тези 5 причудливи факта ще са ви интересни.
Нека надникнем отвъд хоризонта.
Стрелец А
Съществува теория, която вече е с почти доказан статут, че в центъра на всяка галактика има черна дупка. Черната дупка е „област“ в пространство-времето с толкова силна гравитация, че от силата на притеглянето й не може да се измъкне дори светлината. Учените условно наричат „хоризонт на събитията“ онази пресечна точка, преминаването на която обрича всичко и всеки на това да попаднат под ударите на свръхсилната гравитация.
Смята се, че и в центъра на Млечния път има черна дупка. Учените са й дали името Стрелец А. Можем само да бъдем щастливи от факта, че нашата Слънчева система е позиционирана далече в периферията на галактиката.
Газовите гиганти
Планетите Юпитер и Сатурн изобщо нямат твърда повърхност. Те са известни като газови гиганти – съставени са от водород и хелий и твърда земя на тях изцяло и буквално липсва. Многократно изпреварват по размери останалите небесни тела в Слънчевата система.
Планетите с най-много естествени спътници в Слънчевата система
И като споменахме Сатурн и Юпитер, трябва да отбележим, че те, освен по големина, са и рекордьори по брой естествени спътници.
Ако нашата Земя има Луната, то Сатурн и Юпитер имат съответно по 62 и 79 небесни тела, които обикалят в тяхната орбита.
Някои от най-извесните „другари“ на Сатурн са Енцелад, Титан, Рея, Япет.
Юпитер пък може да се „похвали“ с трупата на т.нар. „Галилееви луни“ – Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
Окото на Юпитер
Виждали сте изображения на планетата и вероятно сте забелязали огромното червено петно по повърхността й. Това всъщност е буря, бушуваща стотици години. Обхватът на ураганния вятър е толкова голям, че планетата Земя може да се помести в „окото на бурята“ цели 2 пъти.
Млечния път
Нашата галактика е спираловидна и толкова голяма, че, според учените, в нея има средно между 100 милиарда и 400 милиарда звезди, подобни на нашето Слънце.
Тя е спираловидна галактика. Има център и спираловидни ръкави. Най-близката до нея съседка е галактиката Андромеда.
При хубаво и ясно небе, човек може да види съвкупност от „звезди“ по небосклона, наподобяващи „разлято мляко“, откъдето идва и името й. Това именно е видима част от нашата галактика.
Следващия път, когато погледнете нагоре, си спомнете колко необятен е космоса всъщност.
