Знаете, че има уроци, които са трудни за научаване, но са от наистина съществено значение. Винаги най-определящото и задаващото тона на нещата изисква определена сила, за да бъде прието такова, каквото е, макар и да не ни харесва. Ако сте достигнали до момента, в който предпочитате истината, независимо колко болезнена е тя, пред това да живеете в илюзорни лъжи за действителността, в която се намирате, това определено означава, че сте достигнали ниво на осъзнатост и зрялост.
Губенето на време в това да живеете в самозаблуда не би довело до нищо, освен да забавяте собствените си темпове на развитие и да се принуждавате да сте участници в ситуации, които никак не ви се нравят и не отговарят на собствените ви граници и представи за нещата.
Съществува една болезнена истина, която обаче, ако погледнете от друга страна и перспектива, ще откриете като всъщност нещо положително.
Говорим за това, че, колкото по-бързо осъзнаете, че сте значими, но не незаменими, толкова по-бързо ще достигнете до така жадуваната от всекиго свобода на духа.
Това да си значим е нещо прекрасно. Оценянето на собствените ти възможности, труд, старание, отношение и начин за разрешаване на проблемите те правят един истински важен и стойностен човек в очите на околните. Но границата между това някой да се чувства значим и оценен и незаменим е тънка. Прекосяването й води до нещо, което, в дългосрочен план, никак не би се отразило здравословно на душевното и психическо състояние.
Ако човек се чувства незаменим в дадена среда, каквато и да е тя, то това го поставя в ситуация на безкрайно търпение на неща, които, при други обстоятелства, не биха го задоволявали. Незаменимостта предопределя чувство на принадлежност. Предопределя усещането, че, независимо от обстоятелствата, вашето отсъствие от дадената ситуация, ще доведе до нейните евентуални провал и разваляне. И, поради тази причина, понеже вече чувствате силна обвързаност, избирате от лоялност да останете. Дори и когато оставането ви би навредило на душевното ви спокойствие и е в рязък разрез с онова, което разбирате и чувствате за правилно.
Чувството за свобода е определящо за човека. Когато, независимо от връзките, които е създал, и обстоятелствата, в които се намира, човек се чувства свободен и знае, че контролът върху собствените му чувства е в собствените му ръце, то тогава той е в състояние да развие максималния си потенциал.
Затова приемете тази максима като основополагаща в живота си и веднага ще усетите положителното й влияние върху същността и идентичността ви.
